В 3 часа тази нощ трябва да преместим стрелките на часовника с един час напред.
Лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. Идеята да се използва дневните светлина по-ефективно се лансира няколко пъти, като първия неин привърженик е американският посланик в Париж през 80-те години на XVIII век Бенджамин Франклин. Следващите опити за въвеждане на лятно часово време са от 1895 и 1908 година.
За пръв път това става факт в Германия през 1915 година, когато Първата световна война е в разгара си. Мотивът е, че така ще е пестят въглища, а промишлеността ще е по-ефективна. След края на бойните действия спира и прилагането на лятното часово време. Реално, масово то се въвежда с петролната криза през 70-те години на миналия век. В България часовниците се местят от 1 април 1979 г. От 1999 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад – т.е. до 3 часа астрономическо време.
Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат, поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част на денонощието, в зависимост от сезоните. Все повече се поставя под съмнение доколко е ефективна смяната на часа. Над 100 държави в света местят стрелките на часовниците си два пъти в годината. През последните години редица страни се отказват от използването на лятното часово време. Сред тях са Казахстан – 9 от 14 области (2004), Киргизстан (2005), Ирак (2007), Пакистан (2009), Бангладеш и Грузия (2010), Армения (2011) Египет (2014), Азербайджан (2015).
